Писателят Джон Гришам заяви, че „заплахата“, която изкуственият интелект представлява за неговата професия, не може да бъде наистина преценена, обяснена или предвидена, съобщи Би Би Си.

Гришам е сред авторите, които обвиниха американския стартъп „Оупън Ей Ай“ в незаконното обучение на чатбота с изкуствен интелект ЧатДжиПиТи на базата на техни творби. Сред другите автори са Джонатан Франзен, Джоди Пико и Джордж Р. Р. Мартин.

„Мой ред е да заведа дело“, каза Гришам за програмата „Брекфаст“ на канал Би Би Си Уан. „В продължение на 30 години съм съден от всички останали - за клевета, авторски права, каквото и да е , така че сега е мой ред.“

Миналия месец „Оупън Ей Ай“ заяви, че уважава правата на авторите и че „те трябва да могат да се възползват от технологията на изкуствения интелект“. Компанията беше оптимистично настроена, че ще продължи да намира взаимно ползотворни начини да работи с писателите.

В интервюто за Би Би Си Гришам също обсъди дългоочакваното продължение на хитовия си втори роман „Фирмата“.

Публикувана през 1991 г. и превърната в холивудски блокбастър с участието на Том Круз, „Фирмата“ разказва историята за адвокатска кантора, създадена от мафията в град Мемфис с цел пране на пари и укриване на данъци.

Продължението на романа, озаглавено „The Exchange„ („Размяната“), проследява главните герои Мич и Аби Макдиър, след като те са разобличили фирмата и напуснали страната.

Писането на новия роман е отнело на Гришам повече от 30 години.

„Не мога просто да седна и да накарам една история да се напише“, каза Гришам. „Трябва да бъда вдъхновен, за да напиша романа. Междувременно има толкова много други книги за писане. Продължавах да мисля за Мич и колко забавно би било да го върна. Нямах представа, че ще отнеме толкова време.“

На въпроса дали Круз ще влезе в ролята на Мич за втори път, Гришам отговори, че се надява на това, но че все още не се работи по филмовата адаптация.

„Ако Том иска да участва, ще бъде направена. Ако Том не иска да участва, вероятно няма да бъде направена“, обясни авторът.

Интересът към истории за престъпността и съдебната драма се дължи на това, че хората са „пристрастени към насилието“ и „обичат големите сензационни съдебни процеси“, каза още Гришам.